Годината на кучето, Кемпиън и Netflix
" Избави от меч душата ми,
живота ми – от силата на кучето.
Избави ме от устата на лъва
и от роговете на дивите волове. "
(Псалм 22:20)
Новозеландката Джейн Кемпиън избухна през 1993 година с третия си филм " Пианото ". Номиниран за 8 награди " Оскар ", той губи най-важните от " Списъкът на Шиндлер ". Да, и такива години имаше, освен това кандидатите за най-хубав бяха единствено по пет. Сега са 10, само че измежду тях мъчно се намират филми с този естетически отпечатък. Да, " Дюн " и " Белфаст ", " Уестсайдска история " и японският " Карай колата ми " са все заслужили кандидатури за най-престижното отличие в киното. Но всички улики сочат, че 2022 година - макар по китайския календар да е на тигъра - ще бъде годината на кучето. С към този момент галактическите 218 награди и 300 номинации (сред които 12 за " Оскар " ), " Силата на кучето " наподобява най-накрая ще реализира две неща - ще донесе заслуженото на Кемпиън, за която това е първи пълнометражен филм от 12 години, само че и най-накрая ще сложи Netflix Originals на картата на огромните студиа в промишлеността. Досега това бе отказвано на стрийминг колоса, чийто бърз растеж бе приеман с извънредно неспокойствие преди пандемията и с приглушено одобрение след затварянето на киносалоните поради ковид. " Рома " на Куарон през 2019 г., " Ирландецът " на Скорсезе през 2020 г., " Манк " на Дейвид Финчър и " Процесът против седмината от Чикаго " на Арън Соркин през 2021 г. - всички те бяха покрай златото, само че по този начин и не се допряха до него.
Очаква се огромният час на Netflix да удари в края на март, на фона на невиждана доминация на дамите режисьорки в последната година, откакто бяха неглижирани повече от век. През април м.г. Клои Жао стана едвам втората в историята, спечелила " Оскар " за постановка и за най-хубав филм ( " Земя на номади " ), а в последвалите 12 месеца дами взеха поредно премиите на трите най-престижни кино фестивала - Жулиа Дюкурно за " Титан " в Кан, Одри Диван за " Събитието " във Венеция и Карла Симон с " Алкарас " в Берлин. В този контекст победата на Кемпиън наподобява в забрадка вързана. А и иконографията на Дивия Запад и неговите герои е оснополагаща тематика за американската просвета и като такава има по-голям късмет да бъде зачетена от Академията спрямо други сюжети.
" Силата на кучето " бе прожектиран на огромен екран във Венеция и в стеснен брой по света през ноември м.г., преди да се закотви в каталога на " Нетфликс ". (Жалко за всички нас, които имаме опция да гледаме епичните пейзажи на Кемпиън единствено на дребния екран.) Филмът стъпва върху полуавтобиографичния разказ на Томас Савидж от шейсетте години, който пък от своя страна взема заглавния си претекст от упоменатия древен псалм. Също както във кино лентата, и в романа (преведен у нас) най-важна е засмукващата атмосфера. При работата си върху сюжета обаче Кемпиън фрапантно орязва предисторията на героите, индианските подиуми, както и цели второстепенни персонажи. Това ще хвърли по-нетърпеливите зрители в неразбиране в първия час от екранното деяние, когато действието се движи с охлювно темпо на фона на ширни и великодушни пейзажи, снимани главно на естествена светлина. (Нова Зеландия играе сполучливо ролята на щата Монтана.) Първсигналното чувство е, че гледаме уестърн - героите са корави каубои, стада препускат из ливадите, звучи банджо и трен пресича прерията в подножието на величествена планина. " Силата на кучето " обаче е по-скоро психологическа драма, в която чувството за дебнеща опасност и надвисващо закононарушение последователно се сгъстява до точката на шупване. Кемпиън умело изтезава фена, с цел да го хвърли в трагичната развръзка на последните минути.
В " Силата на кучето " мъжествеността, по този начин неуморно чествана от уестърн жанра, не е съпротива на слабостта, а прикритие за нея. В центъра на описа е героят на Бенедикт Къмбърбач - жилавият грубиян Фил, алфа-мъжкар, който презира всяка демонстрация на усеща. Той спи в една стая дружно с брат си Джордж - негова цялостна диаметралност, наедрял, възпитан и спокоен. И преди да си помислите, че става дума за история но " Планината Броукбек ", за хомоеротизъм, ще би трябвало да изчакате още малко. Двамата са богати, само че самотни. Джордж се взема с вдовицата Роуз (овладяна Кирстен Дънст). Затънал в стаени фрустрации, Фил стартира да тормози нея и сина й.
Дотук нещата наподобяват доста като в " Пианото " - на исторически декор (годината е 1925-а) имаме нечовечен мъж, сензитивен мъж и самотна майка, която се дами за единия от тях. Имаме музикален инструмент, който идва в пустошта, с цел да свири дамата на него. (Познайте какъв.)
" Силата на кучето " е филм, който в своето влияние надалеч отстъпва на " Пианото ". Това е по-мрачна и по-сурова история, в която моралните категории са разместени, само че възмездието все отново се състоява. Макар че дава поле за изява на Къмбърбач, който прави най-забележителната роля в кариерата си (сигурен " Оскар " ), Джеси Племънс като неговия брат и Дънст са незаконно недоизползвани. Това отваря възможност на напълно младия Коди Смит-Макфий да блесне в ролята на сина.
Що се отнася до гейовете каубои - личността на Фил е построена към загатна му за именития му наставник Бронко Хенри. Той не се демонстрира на екран, филмът не изрича дали младежът е бил несподелено влюбен или полово унизен от кумира си, само че обсесията е налице. В случай че ви звучи конюнктурно, спомнете си, че е написано през далечната 1967 година, когато не е било обичайно да се приказва по тия тематики.
И не е ли необикновено, че също както и в миналогодишния лауреат " Земя на номади ", през днешния ден от Американската академия за филмово изкуство и просвета чакат не мъже, не американци, а дами, идващи от други континенти, да обходят Дивия запад, с цел да опишат новите му истории и да пренапишат разпоредбите на уестърн жанра.
живота ми – от силата на кучето.
Избави ме от устата на лъва
и от роговете на дивите волове. "
(Псалм 22:20)
Новозеландката Джейн Кемпиън избухна през 1993 година с третия си филм " Пианото ". Номиниран за 8 награди " Оскар ", той губи най-важните от " Списъкът на Шиндлер ". Да, и такива години имаше, освен това кандидатите за най-хубав бяха единствено по пет. Сега са 10, само че измежду тях мъчно се намират филми с този естетически отпечатък. Да, " Дюн " и " Белфаст ", " Уестсайдска история " и японският " Карай колата ми " са все заслужили кандидатури за най-престижното отличие в киното. Но всички улики сочат, че 2022 година - макар по китайския календар да е на тигъра - ще бъде годината на кучето. С към този момент галактическите 218 награди и 300 номинации (сред които 12 за " Оскар " ), " Силата на кучето " наподобява най-накрая ще реализира две неща - ще донесе заслуженото на Кемпиън, за която това е първи пълнометражен филм от 12 години, само че и най-накрая ще сложи Netflix Originals на картата на огромните студиа в промишлеността. Досега това бе отказвано на стрийминг колоса, чийто бърз растеж бе приеман с извънредно неспокойствие преди пандемията и с приглушено одобрение след затварянето на киносалоните поради ковид. " Рома " на Куарон през 2019 г., " Ирландецът " на Скорсезе през 2020 г., " Манк " на Дейвид Финчър и " Процесът против седмината от Чикаго " на Арън Соркин през 2021 г. - всички те бяха покрай златото, само че по този начин и не се допряха до него.
Очаква се огромният час на Netflix да удари в края на март, на фона на невиждана доминация на дамите режисьорки в последната година, откакто бяха неглижирани повече от век. През април м.г. Клои Жао стана едвам втората в историята, спечелила " Оскар " за постановка и за най-хубав филм ( " Земя на номади " ), а в последвалите 12 месеца дами взеха поредно премиите на трите най-престижни кино фестивала - Жулиа Дюкурно за " Титан " в Кан, Одри Диван за " Събитието " във Венеция и Карла Симон с " Алкарас " в Берлин. В този контекст победата на Кемпиън наподобява в забрадка вързана. А и иконографията на Дивия Запад и неговите герои е оснополагаща тематика за американската просвета и като такава има по-голям късмет да бъде зачетена от Академията спрямо други сюжети.
" Силата на кучето " бе прожектиран на огромен екран във Венеция и в стеснен брой по света през ноември м.г., преди да се закотви в каталога на " Нетфликс ". (Жалко за всички нас, които имаме опция да гледаме епичните пейзажи на Кемпиън единствено на дребния екран.) Филмът стъпва върху полуавтобиографичния разказ на Томас Савидж от шейсетте години, който пък от своя страна взема заглавния си претекст от упоменатия древен псалм. Също както във кино лентата, и в романа (преведен у нас) най-важна е засмукващата атмосфера. При работата си върху сюжета обаче Кемпиън фрапантно орязва предисторията на героите, индианските подиуми, както и цели второстепенни персонажи. Това ще хвърли по-нетърпеливите зрители в неразбиране в първия час от екранното деяние, когато действието се движи с охлювно темпо на фона на ширни и великодушни пейзажи, снимани главно на естествена светлина. (Нова Зеландия играе сполучливо ролята на щата Монтана.) Първсигналното чувство е, че гледаме уестърн - героите са корави каубои, стада препускат из ливадите, звучи банджо и трен пресича прерията в подножието на величествена планина. " Силата на кучето " обаче е по-скоро психологическа драма, в която чувството за дебнеща опасност и надвисващо закононарушение последователно се сгъстява до точката на шупване. Кемпиън умело изтезава фена, с цел да го хвърли в трагичната развръзка на последните минути.
В " Силата на кучето " мъжествеността, по този начин неуморно чествана от уестърн жанра, не е съпротива на слабостта, а прикритие за нея. В центъра на описа е героят на Бенедикт Къмбърбач - жилавият грубиян Фил, алфа-мъжкар, който презира всяка демонстрация на усеща. Той спи в една стая дружно с брат си Джордж - негова цялостна диаметралност, наедрял, възпитан и спокоен. И преди да си помислите, че става дума за история но " Планината Броукбек ", за хомоеротизъм, ще би трябвало да изчакате още малко. Двамата са богати, само че самотни. Джордж се взема с вдовицата Роуз (овладяна Кирстен Дънст). Затънал в стаени фрустрации, Фил стартира да тормози нея и сина й.
Дотук нещата наподобяват доста като в " Пианото " - на исторически декор (годината е 1925-а) имаме нечовечен мъж, сензитивен мъж и самотна майка, която се дами за единия от тях. Имаме музикален инструмент, който идва в пустошта, с цел да свири дамата на него. (Познайте какъв.)
" Силата на кучето " е филм, който в своето влияние надалеч отстъпва на " Пианото ". Това е по-мрачна и по-сурова история, в която моралните категории са разместени, само че възмездието все отново се състоява. Макар че дава поле за изява на Къмбърбач, който прави най-забележителната роля в кариерата си (сигурен " Оскар " ), Джеси Племънс като неговия брат и Дънст са незаконно недоизползвани. Това отваря възможност на напълно младия Коди Смит-Макфий да блесне в ролята на сина.
Що се отнася до гейовете каубои - личността на Фил е построена към загатна му за именития му наставник Бронко Хенри. Той не се демонстрира на екран, филмът не изрича дали младежът е бил несподелено влюбен или полово унизен от кумира си, само че обсесията е налице. В случай че ви звучи конюнктурно, спомнете си, че е написано през далечната 1967 година, когато не е било обичайно да се приказва по тия тематики.
И не е ли необикновено, че също както и в миналогодишния лауреат " Земя на номади ", през днешния ден от Американската академия за филмово изкуство и просвета чакат не мъже, не американци, а дами, идващи от други континенти, да обходят Дивия запад, с цел да опишат новите му истории и да пренапишат разпоредбите на уестърн жанра.
Източник: segabg.com
КОМЕНТАРИ